Колко пъти на ден се сещаме, че Планетата ни има проблем? Да наричаме улиците, сградите, покритите с уличен прахоляк дървета, гъмжилото от коли и хора (почти толкова прашни колкото обкръжаващата ги среда), целият този “подреден” хаос -Планета звучи доста странно, нали? Но ние живеем на (или въху, както ви звучи по-подходящо) едно физическо тяло, което поради гигантските си размери и илюзията, която те създават за плоскост, някак ни се струва толкова стабилно и сигурно, че сме забравили къде се намираме… А ние се намираме на (или върху) нещо далеч по-сложно от равнина, ние, хората сме част от цяла система, в която сме зависими.

Нашата Планета е “имала добрината” да ни създаде условия за живот, които ние наричаме Природа. Ние сме част от нея. И в началото, тя е била рай, кипеж от микроорганизми, полезни вещества (е, със сигурност е имало и вредни, но не и в изобилните количества, в които ги срещаме днес) - идеалната среда за едно добро начало на … човека.

Милиони години еволюция за сметка на Планетата

Появяваме се ние, хората. Колко ли възможни пътища на развитие е имало пред нас? По най-правилния ли сме тръгнали? А може и пътят да е бил само един. Е, май е малко късно да разсъждаваме над това… Човекът е започнал да взима от природата - храна, подслон, в началото по-предпазливо, после по-смело - храна в големи количества, за да има запаси за гладни дни, по-уютен дом от дървесина и други “живи” материали… Ставал е по-умен, по-предвидлив, но и по-алчен и пресметлив. В него, както и във всяко едно творение на природата са заложени противоположности - добро и зло. Злото се е развило заедно с доброто. Днес сме толкова добри, колкото и лоши. Това е спорно твърдение, но за да не кажа, че сме по-лоши, предпочитам баланса. И какво представлява нашата еволюция - милиони години войни между отделни групи, племена, народи, нации в името на богатството и властта, която уж трябва да носи някакво удовлетворение и наслада на имащите ги (дали е така е под въпрос). Имало е “полезни” битки, такива които са осигурили необходимия дом на някой народ, бягащ от природни бедствия към просторни земи (чиито големи площи сигурно са били главно за престижа на владетеля им). Но повече са били другите, онези които са затрили от лицето на земята цели народности, животински и растителни видове, отровили са земята…

Милиони години еволюция за сметка на нас

Днес вярваме в добрия смисъл на еволюцията, тя води към нещо добро според мнозина от нас. Толкова сме напреднали и толкова напредваме, че скоро може би някой велик гений ще завърти Земята наобратно. Никой не отрича полезните продукти от човешкото развитие - днес можем да лекуваме болести, от които само до преди 20/30 години хората (нашите баби и дядовци) са умирали. Транспорт, комуникации, лекарства….новите технологии вече дори могат да съперничат по ниво на интелекта с хората.

Само че… Онова което мислим за хубаво, за изобретение, може би ни вреди. Но ние нямаме време да обърнем внимание на отровите които ни заобикалят, толкова сме заети да еволюираме. Няма да коментираме т.нар. подобрители, химически съставки, в нашата храна. Те са навсякъде! Почти няма продукт, в чийто състав да не влиза поне едно такова чудо на модерната наука.

Не сте ли забелязали, че всяко зло се връща. И в този смисъл, всяка наша грешка ни струва скъпо, всяко неразумно взето решение ни излиза през носа. Но, колко ли време ни трябва да го осъзнаем… или по-скоро, кога ли ще се намери някоя влиятелна личност, която да каже истината (защото хората, по природа следват онези които имат авторитет, силните …). До момента никой не е забранил изкуствените подсладители, въпреки хилядите отчети и статии на лекари доказали тяхното изключително вредно влияние върху човешкия организъм, при това с фрапиращи случаи на заболели. Защо ли….?

Истината е, че колкото блага си създаваме, толкова и вреди се появяват покрай тях. Грешките, стига да не са с катастрофални проследствия, не са чак толкова страшно и фатално нещо. Е разбира се, трябва да има и кой да ги констатира, и да се постарае да не се допускат отново.

Какво ни пречи от време на време да се замисляме за нашия принос?

Има грешки които сами можем да видим, много е просто, стига да се поогледаме. Природата е тази която ни подсказва накъде сме тръгнали. Нашата среда на живот ни дава достатъчно сигнали. Напоследък дори крещящи и бурни, с всички тези порои и наводнения. Природата сама си постига необходимия баланс, но все пак нали искаме да съществуваме и ние в него. Като се грижим за средата си, и тя ще се грижи за нас. Всичко е въпрос на култура и възпитание, всичко тръгва от най-елементарните навици да си изхвърляме боклука на определените за това места и ако може да е разделно, още по-добре. Всичко идва от убеждението, че не Природата зависи от нас, а ние от нея!

Забравената истина

Ако информацията, която достига до вас относно екологичното равновесие в света ви се струва несериозна и леко пресилена, поради неадекватното й поднасяне (твърде малко внимание се обръща на тези проблеми у нас и затова те изглеждат малки), тогава влезте в Интернет и потърсете една от най-големите екологични организации - Световен фонд за дивата природа или WWF (wwf.org). Там ще видите горното видео подкрепено с факти от годишни отчети, истински цифри, съвсем реални констатации върху количествата унищожени гори, бройките представители на изчезващите видове, процентите на вредни газови емисии, които налагат и споменаването на темпа на топене на ледниците… Всичко това звучи доста стряскащо и съвсем не може да ни се размине безнаказано. Както казах по-горе, балансът на Земята сам се възстановява, но все пак за сметка на нас… Е, нека не се правим, че не чуваме и не виждаме какво се случва около нас. Истината е, че сме поели вече почти по инерция в една доста опасна посока. Никой не се притеснява колко вода, електроенергия и гориво изразходва. А това има значение! Има значение, когато милиарди хора не го правят!

Точката на необратимост

Нещата все още могат да се променят. Всички тези организации, които се борят за спасяването на животински видове, за ограничаване на нелегалната сеч и т.н. постигат огромни успехи но на доста високо ниво - конвенции, международни споготби. Разбира се имат и конкретни победи, но усилията им са напразни, когато техният апел не може да достигне до обикновените хора, от които зависи всичко. Трябва да престанем да се отнасяме несериозно към екологията и онези които се занимават с нея. Тя не е хоби! Тя е особен вид култура, която трябва да усвои всеки който иска да живее нормален и здравословен живот тук, на тази Планета. И колкото и да не ни се вярва и при екологичното развновесие съществува точка на необратимост. Промяната трябва да започне сега, а не когато всички милиарди осъзнаят, че са на ръба на катастрофа. Онова което е рушено стотици години не може да се възстанови за една-две.

Нека се погрижим за Земята като за наш собствен дом! Друг нямаме!

Вяра Петрова