Консумацията на информация в наши дни, след създаването и развитието на глобалната мрежа, след навлизането на масмедиите като телевизия, радио и печатни издания е толкова голяма, че е трудно да не се съгласим с твърдението, че след индустриалната ера, която ни заливаше през последните десетилетия на 19 и 20 век, е настъпила ерата на информацията. Основните източници на информация могат да бъдат групирани най-общо като видове масмедии включващ вестници, списания, телевизия, радио, рекламни издания и интернет. Парадоксален е обаче фактът, че най-големите приходи за издателите и собственици на медиите е една друга информационна група, която вирее сред основните информационни потоци – рекламата.

Какво е рекламата ? Нова информация или припомняне на стара информация. Чрез своите рекламни послания рекламодателите искат да ни напомнят за съществуването на някои познат за нас продукт или да ни запознаят с нещо ново. Но не е ли именно това информация ? Да, информация, която обслужва нечии интереси – тези на рекламодателите. Но нека тогава се замислим това ли е “нашата информация” – тази която ни е нужна когато си купим вестник или списание, или това е информацията, която някой друг иска да ни “пробута” ? Да не забравяме и факта, че рекламните блокове в голяма част от горепосочените медии са доста скъпи. Добре, но щом тези малки блокове са толкова скъпо удоволствие, реалният въпрос на зрителите, потребителите, читателите на тези медии е именно – дали другата част от информацията, която им се дава не е всъщност отново онази реклама, само че под друга форма – скрита реклама. Въпросът дали радиото, телевизията, вестниците и списанията ни поднасят “нашата” информация – тази от която ние имаме нужда, донякъде има двусмислен отговор в нашия век на информационно насищане. Нашите информационни нужди са изкривени от информацията, която получаваме и в един момент ние търсим именно това, което някои се опитва да ни “пробута”, а не това от което ние имаме нужда. Затова колкото и информационно наситени да се чувстваме в нашия живот, ние оставаме жадни за информация. Случвало ли ви се е понякога да сте много гладни и да се “наблъскате” с мазен чипс ? Ефектът е един и същт при много хора – коремът те заболява, но продължаваш да се чувстваш гладен. Ето това е нашето информационно насищане – ние “поглъщаме” купища информация, която или никога няма да ни трябва или не е това, което ни трябва в момента. Всъщност, нашите мозъци работят с храната която имат – тази информация, която сме погълнали, така че често пъти видът на информацията води и нашия живот. Хората изпитват информационен глад, когато имат нужда да се разсеят и забавляват (научават някоя клюка, пикантна подробност от живота на някой или просто се потапят в някакъв измислен за тях свят – увлекателно четиво), когато имат нужда да научат нещо, което ще им помогне пряко или косвено (имат нужда от информация как да се реалиализират успешно, как да вземат правилните решения или как да живеят).

Информационните гъби

Без съмнение информационните гъби на нашето общество са децата. Те попиват всичко – и доброто и лошото и “информационния боклук”, който ни се поднася с всяка порция информация. От малки те имат нужда от информация – информация за обкръжаващия ги свят, информация за начина как да оцелеят и информация за начина, по който да живеят (реално погледнато последното не е пряко свързано с интересите им, но възрастните все пак държат да покажат “пътя”, по който те самите са минали). Децата виждат родителите си да общуват помежду си и инстинктивно изпитват нужда от знанието да говорят. Говорът ги свързва с техните родители и така, те не само стават част от обществото на хората комуникирайки си с тях, но и отварят една голяма врата – вратата на информацията. До този момент са получавали информация само наблюдавайки своите родители и процесите в природата, но от този момент нататък те могат да научават и за неща , които не са изпитали – приказките разказвани от по-големите не са голям, но все пак са задоволителен източник на информация за тях на този етап. Да не забравяме, че разбирайки говора, малките деца имат възможността да попиват и информацията от телевизията, радиото и всички други инфомационни източници, които “им говорят”. А с телевизията и радиото започва и навлизането на първите информационни болкуци в тяхното съзнание. Така нареченият “брандинг” или “реклама на марката” не е ли просто едно информационно изкривяване на това, което децата наистина имат нужда да знаят. Удивително е колко марки могат да изплуват в съзнанието ни, когато си припомним времето, когато сме били малки. Спомняте ли си десертите “Република” или шоколад “Кума лиса”? Е, да, ние които сме родени по “тоталитарно време” може би сме малко “по-привилигировани”, защото силата на марката не беше силата на марката в другите общества. Но представяте ли си каква каша от марки нахлува в главите на съвременните деца ? “Памперс” – “нещо което мама повтаря почти всеки ден е най-вероятно нещо важно – трябва да го запомня” – това е единствената логика за малкото дете – “Памперс” е нещо, което ще му помогне да оцелее значи трябва да го запомни. “Кока-кола” - та тя е навсякъде – всички я консумират, значи трябва да я запомня (всъщност, дори и логиката да не беше такава детето щеше да я запомни по простата причина, че от Кока-Кола се стараят никога да не ги забравят). Всички марки препарати за почистване, прахове за пране, пасти за зъби и шампоани, които не стига че влизат в съзнанието на детето под формата на реклама след като е изгледало любимото детско филмче пълно с “готини” луди крави, смахнати кучета и животни (които иначе имат за цел да им покажат лошото и доброто в света ?), ами и майка му ги повтаря през ден – новите думи на нашето общество – марките. Честно да си кажа незнам кога тези “нови думи” ще влязат в тълковния речник, но май ще се наложи ако авторите му държат на “пълно издание” – дано само отбележат, че памперс е марка, а не вид пелена за бебета.

Тези информационни “памперси” попиват всичко – не им давайте боклуци, защото някой ден ще съжалявате, че сте го направили.

Общото правило, че нуждите са породени от ежедневието и от навика, важи с пълна сила и за информацията, и то не точно за навика да поемаме информация, но по-скоро за вида информация която поемаме. Как бихте се почувствали, ако във всекидневната порция информация, която ви се поднася липсва рекламата ? Ами за някои не е толкова трудно – просто си представяте, че живеете в тоталитарна държава през 80те години. Тогава единствено рекламирана беше Партията – идеите на партията, лозунгите за братство и “по-добро общество”, които освен да залъгват обществото нямаха друга цел. Всъщност погледнато чисто капиталистически, тоталитарните общества са едни от малкото, които са изпитали тоталната сила на рекламата върху гърба си. Нима пропагандирането на една идея, на определени фрази, на една цел не е вид реклама? Да, това е реклама – всичките лозунги, манифестации, публични медии – всички те обслужваха едно едниствено нещо – Партията. Ако рекламата на партията не притежаваше толкова голяма сила, продуктът на партията (които всички ние сме опитали), нямаше да съществува толкова години. Както обаче ни учи икономическата теория на капитализма, всеки продукт има жизнен цикъл и случайно или не жизненият цикъл на този продукт вече е в историята. Именно тези години обаче ни дават и един нов поглед върху рекламата, който ни учи, че за да бъде успешна, тя трябва да върви в крак с времето и да се промъква в новите технологии. Несъмнено, видовете реклама като изпращането на рекламни съобщения по електронната поща, пускането на рекламни SMS съобщения или интернет рекламата са нещо немислимо преди няколко десетилетия, защото тези инфомационни източници не съществуваха. А развитието на рекламата в тази посока говори, че колкото повече развиваме информационните технологии и източниците на информация, толкова повече ние насърчаваме както рекламите, така и инфомационното замърсяване. Но за съжаление някои неща вървят ръка за ръка – както биологичните организми вървят със своите паразити, така и нашата информация върви с информационните си микроби.

Когато в един момент нашите информационни гъби - децата започнат да усещат насищане, те започват да подбират информацията, която поемат и в тези детски години обикновенно тя е свързана с техните интереси. Оттук започва и профилираното търсене на информация – някои деца търсят информация за животните, за природата, на други са им интересни технологиите, трети пък искат да се запознаят с историята или изкуството. Това профилиране започва да ограничава поемането на информационни паразити, и не след дълго детето навлиза в света на науката - училищата. Там то има за цел да получи чиста информация под формата на знания. Доколко обаче тези знания ще му бъдат полезни в изграждането му като личност и доколко те са съобразени с новите технологии и новото време, в което това дете ще живее, това е един друг въпрос – въпросът за образованието. Ако говорим обаче за явление на информационен глад и всекидневна нужда от получаване на информация, тогава логично е да се попитаме защо все пак училището не е любимото място за някои деца ? Защото те са наситени от информация, защото информацията, която им се предлага в училищата не е ценна за тях или защото те имат алтернативни източници на информация? Може ли да се мисли, че масмедиите могат да задоволят потребността от информация на едно дете? Може ли да се мисли че обкръжаващият ни живот може да подхрани чувството за информационен глад у децата ? Да, щом вестниците, списанията и телевизията могат да задоволят информационните потребности на възрастните, защо да не могат и на децата? – това е може би логиката на голяма част от хората, които обаче не осъзнават един много важен факт – информацията в масмедиите – телевизия, списания и вестници е като чипса и пуканките, които дори и да не са толкова вредни, не са хранителни, докато истинската, ценната информация е като калция и витамините за подрастващите. Всъщност, наистина интересно е колко много аналогии и съпоставки могат да се направят между нашата информационна и хранителна консумация – между нашите информационни и хранителни навици.

Да, именно навиците определят по какъв начин, как и по колко информация да поемаме. Традицията да купуваме сутрешен вестник, да слушаме сутрешната информационна радио или телевизионна емисия и да отваряме новинарски сайт в интернет и да научаваме новините са именно навиците, които засищат нашия информационен глад. Без да го осъзнаваме, тези наши информационни навици осигуряват издръжката на хиляди печатари, редактори, новинари и репортери. Пазарният принцип, че щом има търсене има и предлагане важи и тук – нашият информационен глад храни масмедиите, но дали цената, която ние плащаме за тази информация ни дава това, от което се нуждаем или ние просто плащаме за поредната порция информация, гарнирана с информационен боклук и реклами ?

Информационен боклук

Когато говоря за информационен боклук, аз съм далеч от мисълта, че качеството на информацията не е на ниво. Не качеството и опаковката, в която ни е поднесена, а типът на информацията остава под въпрос. Каква информация очакваме да получим, когато си купим сутрешния вестник ? Несъмнено, ролята на ежедневниците е да ни предоставят информация за основните събития на нашето време. Ние търсим актуалното. Но каква част от актуалното, което ни интересува ще бъде поднесено в сутрешния вестник остава въпрос, с който трябва да се справят редакторите. А дали тези редактори не подбират само информацията, която би била изгодна на една или друга политика? Дали тези редактори нямат скрити корпоративни или обществени интерси, които биха повлияли на информацията, която получаваме. Дори да получаваме неизкривена информация – нещо наистина трудно и почти невъзможно, тематиката на тази информация обикновенно е селектирана по различни принципи, които отново я ограничават по такъв начин, че достигайки до нас, ние, нейните читатели я получаваме изкривена, филтрирана и пакетирана. Tакава, която да оправдае интересите на големите корпорации и да защити силата на властимащите.

Нашите информационни гъби растат с информацията, която им даваме и това каква, колко и как ще им я даваме зависи единствено от нас – от нашето гражданско общество, но не онова гражданско общество, което пречупва вижданията си през информационните паразити, които е погълнало, а чистото гражданското общество, което живее с истинските си проблеми и виждания.